Според една от легендите, селото носи името на местна девойка, която както много други по време на Османското владичество, не пожелала да приеме чуждата вяра. Предпочела смъртта и се хвърлила от скалата заедно с друга девойка - Добрана. Оттогава селото се нарича Реселец, а местността където двете скочили, кръстили Добранин дол.

Според друго предположение, името на селището идва от "разселвам". Вероятно след една от големите чумни епидемии през XIX в. оцелелите жители на селото, намиращо се недалеч от днешия Реселец, се разселили, като част от тях основали днешното село Реселец.

Възрастните пък разказват, че селото носи името си заради факта, че няколко пъти се заселва и разселва. После хората се връщали, защото въпреки лошите пътища, в землището има реки, потоци и извори, които даряват живот.

Ивановден в с. Реселец: един самобитен обичай, празнуван от незапомнени времена в селището. Още незатихнали страстите и вълненията от предния празник-Йордановден, когато смелчаците вадят кръста от реката, реселчани отново се събират заедно.В българската народна традиция Ивановден е свързан с обичая да къпят обредно за здраве младоженците, сключили брак през годината. Той се празнува и от имениците, които посрещат с трапеза своите гости. Но в с. Реселец на този ден мало и голямо се стича около ледените води на р. Ръчене, точно между църквата и училището, където млади ергени започват ритуалното пренасяне през реката. Преди това реката се освещава от възрастна жена, която последователно изсипва вино, житни зърна, китка здравец и златна пара с наричанията "Който премине реката, прегази или бъде пренесен, ще бъде здрав и жилав като здравеца, силен като кръвта и вечен като златната пара, ще е сит и пресит, ще му е пълно и препълно, през прага му ще прелива от щастие и благополучие..."

На отсрещния бряг на реката, под звуците на духова музика, се извива кръшно хоро около препълнената с ястия трапеза, а всички сякаш пречистени от магическата сила на водата, си пожелават цяла година да не ги стигат лоши болести и зли мисли.

 

 

 

 

 

Празник на реселешкия лук – с. Реселец е прочуто с водния си лук, който се засажда едновременно от всички жители на селото на 1 юни. Сади се в зеленчуковите градини по поречието на р. Ръчене. След 3 месеца /обикновено края на август, началото на септември/ отново цялото село излиза в един и същи ден за брането му. Никъде другаде в България няма такъв лук – сладък с големи глави.

Уникалният празник е включен в културния календар на Община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традициите за отглеждането на най-сладкия воден лук датират от много години, а по думите на председателя на читалището - селото се нарича вече "столицата на водния лук". Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук, приготвени по традиционни рецепти от сръчните реселчанки.