От паркинга на “Обръщалото”, непосредствено преди воденицата с тепавицата, екопътеката тръгва по асфалтов път, успореден на коритото на река Ръчене. Нейният извор се намира в подножието на голям водосборен сух масив, а благодарение на ограничения воден дебит, в близост до поречието има екосистема с богато биоразнообразие.

В ляво на пътя могат да се видят и посетят действащите воденица и тепавица и да се наблюдава мленето на брашно с воденични камъни, задвижвани от водите на р. Ръчене, пране на тепавицата, да се дегустира мед, произведен от близките кошери на собственика на воденицата или да се купи реселешки воден лук.

Маршрутът продължава по асфалтовия път до дървения мост над р. Ръчене. От другата страна на реката има изграден кът за отдих с барбекю, а каменни стъпала водят до хижа “Момина сълза”.

Тук пътеката се разделя на три:

При първото разклонение, указателна табела насочва по тясна горска пътека, по която за около 15 мин се стига до скалното възвишение “Калето”. По пътя могат да се видят останките от късно античната крепостна стена, насажденията на див чемшир, прекрасни горски цветя, билки и гъби.
На поляната на възвишението е обособен пункт за наблюдение с беседка и информационно табло. От тук се открива панорамен изглед към околните скални възвишения и пещери, скалното образование “Гъдулката” и част от каньона.
На Тектонския гребен гнездят голям брой защитени от закона редки птици, а карстовите образувания са обитавани от колонии прилепи. Склоновете на планината са изпъстрени с над 200 вида редки и красиви растения.

 

По второто разклонение, в ляво на хижа „Момина сълза“ , по тясна горска пътека, успоредна на река Ръчене, се влиза в каньон, част от стар римски път, свързвал Улпия Ескус със Сердика. Пътеката минава през борова гора, в която навлизайки в гребена, освен изумителната флора, могат да се видят останки от римски къщи и крепостната стена.
Тектонският гребен „Калето“ се простира на площ от 57.4 ха и със Заповед №708/04.04.1961 год. на ГУГ е обявен за защитена територия.
Уникалният природен феномен представлява район с дължина приблизително 750 метра, широчина 30-40 м и пропадане от около 60 м. Обграден отвсякъде от отвесни скали, слизането в него става по романтична пътечка между тях.
Удивителното разнообразие от геометрични скални форми е в пълен контраст с цялата околност. Главната причина за тяхното образуване е физическото изветряне, разломяването във вертикална посока на дебелите до 70-100 м матрихтски варовити пластове и хоризонталното им преместване на разстояние 80-100 м. Това е и едно от малкото места в България, където се среща скорпион.Каменистият терен, по който се върви е любопитен и с находищата на дива зелка, горски цветя, многото ендемити, врязани, сякаш хербаризирани, бръшлянови дървета в скалите, а кръжащите над скалите птици прибавят допълнителен колорит на гледката.Преминава се покрай Отсечената скала – голям, леко наклонен монолитен блок с размерите на десет етажна сграда. Местните хора разказват легенди за девойка, не пожелала да приеме турската вяра, която се хвърлила от върха на скалата. От мъка скалата се разцепила.

По протежението на каньона могат да се видят няколко интересни скални фигури, сред които е “Гъдулката”. Едни от характерните форми на варовитите терени - пещерите, тук не са образувани от подземни води, което е и причината да няма сталактити и сталагмити. Най-забележителната пещера по маршрута е “Темната дупка”. Тя се е образувала между три варовити блока, които се допират в горната си част. Пещерата има форма на тристенна пирамида с височина около 70 м. Единият ръб представлява тесен вход за пещерата, която заради въздушното течение остава тъмна и студена дори и през лятото.
Подът е неравен и с формата на триъгълник, покрит с изветрителен материал и препокрит с падащия от стените мъх, примесен с торта от хилядите прилепи, които обитават пещерата.

Огнището е друго естествено обособено пространство в скалите, където пушекът от запаления огън, подобно на комин, си пробива път между скалите. Достъпът до него е през огромните каменни блокове, които местните жители наричат “Каменната река”.

По нататък се преминава покрай Кошарата, оградена от една страна от скалите, и която в миналото е била използвана по предназначение, а днес е превърната в естествен кът за отмора.

Пътеката продължава покрай огражденията, до които е стигал бившият резерват за муфлони и излиза до чешмата на Добринин дол при р. Ръчене.
През летните месеци прохлада може да се намери във вира с обособен плаж и водни колела или на изградените места за отдих на поляната, които са подходящи за организиране на пикник.

С трето разклонение, екопътеката продължава югозападно по асфалтовия път и успоредно на р. Ръчене. Преминава покрай профилакториума и стига до м. „Пладнището“ по новоизградена пешеходно-транспортна алея. Пътят води до голяма поляна, на която се провеждат местни фолклорни фестивали. Тя е подходяща за палаткови лагери или просто за отдих в горещите летни дни, тъй като на нея има обособени кътове. Пътят пресича реката, на която е изграден дървен пешеходен мост и продължава до природната забележителност „Реселешките кукли” и изкуственото езеро „Баража”, образувано при преграждането на реката. Езерото е подходящо за рибилов и летни излети.

Следвайки поречието на Ръчене отново се стига до барбекюто и заслона за отдих, откъдето по стъпалата може да се стигне до хижа “Момина сълза”.
В близост до барбекюто се намира малък водопад, над който водата е тиха, спокойна и подходяща за риболов. Мястото под водопада е с дълбочина 4 м и е чудесно за плуване и скокове във водата.
Ако маршрутът се следва без отклонение и се продължи по течението на реката в посока към с. Реселец, се стига до началото на екопътеката и паркинга.

Освен посочените забележителности, в близост до екопътеката могат да се видят над 30 обекта попадащи в списъка с археологически и исторически паметници на културата или защитени природни обекти. Някои от тях са:
-Античният водопад в м. Добри дол на 1 км западно и 0,5 км югозападно от късноантичната крепост “Калето”;
-Скалните образувания “Скални кукли” – "Сфинкса-Портата-Бучката-Замъка-Петела“, в близост до водопада, обявени със Заповед № 3702/29.12.1972 г. на МГОПС, ДВ бр.13/13.02.1972 г.
-Находище на див божур – защитена местност със Заповед № РД-720/10.06.2003 г. на МОСВ – ДВ бр.60/2003 год.