Местоположение: област Плевен, община Червен бряг
Население: 1119 жители (към 01.01.2007 г. - НСИ)
Площ: 32.598 km 2 (НСИ) .
Разстояние до столицата: 84.511 km от София
Географска ширина: 43.23333N
Геогрфска дължина: 24.03333E
Надморско равнище: 100 - 199m

История

Село Реселец е сгушено в закътана долина между последните възвишения на Веслец и крайните западни точки на Врачанска и Плевенска области, на 6 км западно от град Червен бряг и опира до левия бряг на р. Искър, на 101 м над морското равнище. Заобикалят го хълмовете Голеш на север и Гламеа на юг. Провирайки се между зъбери и чукари, идваща от Веслец, малката рекичка Ръчене, която никога не пресъхва, разделя селото на две половини.

В миналото с. Реселец било известно със своите воденици – караджейките. От дълбока древност, още със заселването на тези места, водите на р. Ръчене и р. Белилката са служели за основната двигателна сила на много водни съоръжения – воденици, тепавици, дараци и др. С годините те са осигурявали поминък и икономически растеж на селището.

Климатът на селото е изключително благоприятен за лечение на белодробни заболявания. Според специалисти там въздухът се сменя няколко пъти в денонощието.

Исторически сведения

Реселец е бил голям средновековен крепостен град, важен административен център в средновековната българска държава, който е носел името Реселча или Реселджа (тур.). През 17 век губи статута си на град и бива записан като село. В землището му са запазени много старинни имена на местности: Бръглес, Връница, Въгреница, Голеш, Гламеа, Джуглата, Крещта, Острога, Пукела, Прокопанта, Пропасище, Разтока, Рудината, Стублата, Чутна и др. Тези имена показват старинността на Реселец и това, че тук животът не е прекъсвал за дълги периоди от време.
Турските завоеватели го наследяват като град и като голям административен център. В първите векове на Османското владичество е известен като вилает с център Реселец.

Зиамет (тер. ед.) Реселец е включвал гр. Реселец и трите села – Липница (дн. с. Лепица), Чомаковци и Габровец (дн. Габаре). Към тимарите (тер. ед.) след зиамета са записани още Елещен (неизв.), Сухаче и Червен бряг.

Реселец е бил седалище на самия феодал, владетел на целия зиамет. Ореховските бейове и аги са го наричали “Кючук Стамбул” (малък Стамбул или малък Цариград), лятно време идвали тук с яремите си в търсене на прохлада и сполука в лова из вековните гори.

Съществуването на селото през следващите столетия е документирано в регистрите за войниците към кааза (околия) Нийболу.

По време на Втората световна война, в местността „Калето“, иманяри намират златни монети с надпис и образа на византийския император Константин Велики. Това дава основание да се предполага, че „Калето“ е съществувало още по време на Византийското владичество.

По време на многобройните разкопки в района на „Калето“ са открити ценни следи, които подсказват особеното място на крепостта в стратегията на обитавалите по тези места племена през различните епохи от далечното минало. Запазени са части от дебели обграждащи зидове, а в западния край на местността има следи от цилиндрично изграден пост и основа на наблюдателна кула, строени с печени тухли. В равнинната част са открити следи от дувари и постройки, а през 1960 г. по време на изкопните работи за строежа на туристическа хижа, строителите достигат до основите на големи помещения. При водоснабдяването на хижата, по трасето от Добранин дол, те се натъкват и на добре оформени и с висока якост каменинови тръби.

През 1952 г. в околностите на гара Червен бряг, на 2 км северно от Реселец, в местнотта „Биволски камик“, в развалините на стара сграда, работници от Държавното строително обединение – група Червен бряг, случайно попадат на три сребърни съда. На два от тях е изобразен ликът на римския император Лициний I (308 – 324). От надписа обграждащ портрета става ясно, че съдовете са изработени през 318 г. по случай 10-годишнината от възкачването му на императорския престол.

В същата местност са намерени върхове на копия и стрели, както и сърп от епохата на железния и медния век, каменен чук, хромел (ръчна каменна мелница), мраморна надгробна плоча на римския пълководец Луциус Плинус от 79 г., четиристранен жертвеник с издълбани волски глави, римски глинени съдове и монета от Гордиан III (238 – 244), надгробна плоча с погребално угощение (открита през 1904 г.)